Българско културно наследство

Търсене

Отиване към съдържанието

Паметници

Галерия

Боянската черква

Паметник на българската средновековна архитектура и църковна живопис. Състои се от три части. Най-старата, източната част е построена в 11-и век. Стенописите в Боянската черква са от три различни епохи - 11-и, 13-и и 14 - 15-и век. Известна е с високите художествени достойнства на стенописите от 1259 година. Изобразени са 89 сцени с 240 фигури. Тяхното своеобразие и художествена сила се основават на изключителен реализъм и нова за средновековието хуманистична естетика. По стила и използваната смесена фресково-темперна техника се смята, че неизвестният български художник принадлежи към Търновската художествена школа.
Фреските са едни от най-ценните творби на европейската средновековна живопис, в която ярко се очертават ренесансови похвати и мотиви.
Намира се на 8 км от София.
Обявена е за паметник на ЮНЕСКО през 1979 г.

Казанлъшката тракийска гробница

Един от най-ценните паметници на тракийското архитектурно и художествено изкуство от края на 4-ти и началото на 3-ти век пр. Хр. Открита е през 1944 г. в могила в близост до гр. Казанлък. Състои се от богато изографисани правоъгълно предверие, тесен коридор и тухлена куполна гробна камера. При украсата са използвани два способа - мокро фреско и темперна техника. Върху фриза на коридора е изобразена многофигурна батална сцена. Стенописите от главния фриз в куполното помещение са вписани между два пояса с орнаменти. Изобразяват уникална сцена на героизирания покойник и съпругата му, седнали на погребално угощение, придружени от слуги, свирачи, телохранители, кочияши. Изображенията са важен източник за проучване на живота, бита, облеклото, въоръжението и външния вид на траките. Това е най-добре запазеният в България паметник на тракийското изкуство и един от малкото, останали до днес шедьоври на античната живопис.
Намира се на 5 км от Казанлък.
Обявена е за паметник на ЮНЕСКО през 1979 г.

Мадарският конник

Единствен в Европа монументален каменен релеф от началото на 8-и век. Изсечен е на височина 23 метра върху отвесна скала на северозападния склон на Мадарското плато. Изобразява конник, пронизал с копието си лъв. Релефът има символичен характер. Сцената е триумфална, символизира величието на българския владетел и мощта на българската държава. В изображението се смесват две художествени традиции - плоскостното и декоративното изобразяване на животински фигури, характерно за Изтока, и античната художествена традиция на Средиземноморието. Около релефа са издълбани 3 надписа на гръцки език. Тази скална хроника отразява важни политически събития, свързани с отношенията между България и Византия от 8 - 9-и век. В надписите за първи път се споменава името българи.
Намира се на 5 км източно от Шумен.
Обявен е за паметник на ЮНЕСКО през 1979

Рилският манастир

Най-големият манастирски комплекс на Балканския полуостров (извън Атон). Важен християнски, културен и просветен център. Величествен паметник на българската средновековна и възрожденска архитектура и живопис. Основан е от българския светец Иван Рилски през 10-и в., манастирът е разположен в северозападната част на планината Рила на височина 1100 м. Днешният му вид е от началото на 19-и в. Манастирският комплекс е във формата на четириъгълник с обща площ 8800 кв. м. В двора, с площ 3200 кв. м, са разположени Хрельовата кула (построена през 1335 г.) и главната манастирска черква "Рождество Богородично" (построена през 1834 - 1837 г.). В 4-етажните жилищни крила има над 300 монашески килии и 4 параклиса. Стените и таваните на манастира са изографисани богато с живопис и дърворезба. Монументалната украса на главната черква е дело на известните български художници от Възраждането Захарий Зограф, Станислав Доспевски, Христо Димитров и др. Рилският манастир е едно от най-важните български книжовни средища. В него се съхраняват някои от най-ценните български книжовни паметници.
Намира се на 100 км източно от София.
Обявен е за национален музей през 1961 г.
Обявен е за паметник на ЮНЕСКО през 1983 г.

Несебър (Старият град)

Разположен е на малък полуостров, свързан с брега с тесен провлак, в южната част на Българското черноморско крайбрежие. Със своето разположение и древна архитектура градът излъчва особена красота и величие, усещане за простор и неповторимост. Един от най-старите градове в Европа - основан преди повече от 3000 години като укрепен тракийски център под имато Месамбрия. Около 510 г. пр. Хр. е превърнат в гръцка колония, организирана в полис. Превзет е от хан Крум през 812 г. и оттогава е в пределите на българската държава.
В Несебър са запазени ценни културно-исторически паметници: античната крепостна стена от 5 - 4-ти в. пр. Хр.; ранновизантийски черкви от 5 - 6-и век; български черкви от 10 - 14-и век; над 60 възрожденски къщи от 18-и в., обединени в прекрасен архитектурен ансамбъл; вятърни мелници; прекрасни калдъръмени улички и площади. Несебърските черкви се отличават със своя живописен архитектурен стил и богата външна украса. Те са едно от най-високите постижения в развитието на българската средновековна черковна архитектура.
Намира се на 38 км североизточно от Бургас.
Обявен е за град-музей през 1956 г.
Обявен е за паметник на ЮНЕСКО през 1983 г.

Скалните черкви при с. Иваново

Скалните средновековни паметници в Иваново са комплекс от черкви, параклиси и монашески килии, издълбани в скалите от двете страни на р. Русенски лом на височина от 6 до 10 м. Създаден е през 13 в. и е обитаван от монаси до 17 в. Запазените стенописи и надписи свиведетелстват за разцвета на голяма монашеска колония през 13-14 в. и за важното и място като книжовен и просветителски център. Комплексът е богато даряван от българските царе Иван Асен II /1218-41/ и Иван-Александър /1331-71/. В един от надписите се споменава, че тук е погребан българският цар Георги Тертер /1279-92/.
Уникалните стенописи са едни от най-значимите паметници на монументалната живопис на Балканите, те свидетелстват за високото равнище на художествената култура в средновековна България. Датирани са от началото на 13 в. и се смята, че предшестват стенописите в Боянската черква.
Намират се 20 км южно от Русе.
Обявени за паметник на ЮНЕСКО през 1983 г.

Национален парк Пирин

Пирин е най-големият национален парк в България и обхваща площ от 26 480 ха. Включва райони с най-добре запазена жива природа от връх Вихрен до около 1 000 м надморска височина. Над 60% от площта му е заета с гори. Тук се намира най-старото дърво в България - Байкушевата мура с възраст над 1 200 години. На сравнително малката площ на парка се срещат уникални животински видове. Над 50 върха с височина повече от 2 600 м, около 70 ледникови езера, множество красиви водопади, пещери и величесвени пропасти придават неповторима красота на планината. Съхраненото екологично равновесие, уникалната флора и фауна, добрата туристическа база и самобитния фолклор на пиринския край създават отлични условия за почивка и спорт.
Намира се на 100 км от София.
Обявен е за национален парк през 1962 г.
Обявен е за паметник на ЮНЕСКО през 1983 г.

Природен резаерват Сребърна

Резарватът е разположен на 2 км южно от р. Дунав на площ 600 ха. Обхваща езерото Сребърна и териториите край него. Той е една от най-интересните влажни зони в Европа с изключително разнообразие на растителни и животински видове. По-характерни представители на водната растителност са: водните лилии, блатното кокиче, блатната незабравка, папура и тръстиката. Много от животните в резервата са редки представители на националния и световен генетичан фонд: къдроглав пеликан, чапли, ибиси, диви гъски и патици, раци, костенурки, видри. На брега на езерото е изграден музей, в който са експонирани сбирки от всички животински видове, обитаващи резервата. Сребърна е уникално земно кътче, съхранило хилядолетия чистотата и първичната сила на природата.
Намира се на 16 км западно от Силистра и на км от София.
Обявен за резерват през 1948 г.
Обявен за природен паметник на ЮНЕСКО през 1983 г.

Тракийската гробница в Свещари

Гробницата е уникален паметник на тракийското елинистичното изкуство от първата половина на 3 в пр. Хр. Открита е при археологически разкопки на тракийска могила край с. Свещари през 1982 г. Състои се от коридор и 3 камери с почти квадратен план, покрити със свод във формата на полукръг. В централната гробна камера са поставени 2 каменни легла, над богатата релефната украса е изобразена сцена с култов характер, пресъздаваща обожествяването на знатен тракиец. Удължените пропорции на фигурите, композицията и стилът намират паралели с изображенията в Казанлъшката тракийска гробница. Погребалният ритуал, строителната техника, архитектурното оформление и украсата свидетелстват, че тук е погребан тракийски владетел. Гробницата в Свещари е забележителен паметник с висока художествена и историческа стойност, ярко доказателство за приноса на траките в световната културна съкровищница.
Намира се на 34 км от Разград.
Обявен е за паметник на ЮНЕСКО през 1986 г.

Home Page | История | Галерия | Контакти | Задачи | Структура


Назад към съдържанието | Назад към главното меню